Страничен ефект от Пътуващите сандъчета

След всяко ново пътуване на сандъчетата получаваме писма от учители и библиотекари, станали преки свидетели на срещите на децата и книгите от сандъчетата. Писмото на Мария Георгиева,
старши учител в начален етап, обаче споменаваше и един страничен ефект на проекта:

„С учениците от IIIа клас на 54. СУ „Св. Иван Рилски“ в София получихме сандъче № 42 миналата учебна година. Книгите – 22, нови и привлекателни. Толкова нови, че само за поредицата „Малката Божана“ бях чувала.

В този клас четенето е естествена дейност, подхранвана от семейството, но заглавията и авторите, които получихме, бяха нови. Всички книги се прочетоха многократно, но някои заглавия бяха прочетени 23 пъти – от 23-мата ми ученици. („Вук и Нада“ и „Малката Божана“).

У мен се зароди подозрението, че не съм в течение на новите автори и новите детски книги. И аз прочетох някои книжки. Днес мога спокойно да препоръчам съвременна детска литература, а не само класическата и изучавана в училище.

Това е един „страничен ефект“ от Пътуващите сандъчета, който е много полезен за мен като начален учител. Изглежда незначителен, но за мен е съществен.“

Ето разказът и на Петрула Дончева за посрещането на Сандъче № 23:

„Пътуващо сандъче 23 вече е в 4а клас на СУ “ Любен Каравелов “ в Димитровград. Беше посрещнато с щастливи възгласи: „Оооооо, Бисерче вълшебно!“. Някои бяха много щастливи, а други със сълзи на очи тъгуваха, че книги не остават за тях. Наложи се да теглим жребий. Изявиха желание да поръчаме още едно сандъче.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *