След всяко ново пътуване на сандъчетата получаваме писма от учители и библиотекари, станали преки свидетели на срещите на децата и книгите от сандъчетата. Писмото на Мария Георгиева,
старши учител в начален етап, обаче споменаваше и един страничен ефект на проекта:

„С учениците от IIIа клас на 54. СУ „Св. Иван Рилски“ в София получихме сандъче № 42 миналата учебна година. Книгите – 22, нови и привлекателни. Толкова нови, че само за поредицата „Малката Божана“ бях чувала.

В този клас четенето е естествена дейност, подхранвана от семейството, но заглавията и авторите, които получихме, бяха нови. Всички книги се прочетоха многократно, но някои заглавия бяха прочетени 23 пъти – от 23-мата ми ученици. („Вук и Нада“ и „Малката Божана“).

У мен се зароди подозрението, че не съм в течение на новите автори и новите детски книги. И аз прочетох някои книжки. Днес мога спокойно да препоръчам съвременна детска литература, а не само класическата и изучавана в училище.

Това е един „страничен ефект“ от Пътуващите сандъчета, който е много полезен за мен като начален учител. Изглежда незначителен, но за мен е съществен.“

Ето разказът и на Петрула Дончева за посрещането на Сандъче № 23:

„Пътуващо сандъче 23 вече е в 4а клас на СУ “ Любен Каравелов “ в Димитровград. Беше посрещнато с щастливи възгласи: „Оооооо, Бисерче вълшебно!“. Някои бяха много щастливи, а други със сълзи на очи тъгуваха, че книги не остават за тях. Наложи се да теглим жребий. Изявиха желание да поръчаме още едно сандъче.“